Събудих се в моя хармоничен свят. Тялото ми – с дъх на шоколад, солено, с пясък по краката.
Вървях по пътя на душата и не знаех колко време ще е тъжно.
Не бе ли достатъчна гледката? – Синьото море пред мен, няколко жълти банана и един джет.
Не бе ли достатъчно времето? – Спокойно, слънчево, само за плаж и следобедни разходки.
Не бе ли достатъчна любовта? – Истинска, нестихваща, отговорна.
Да, достатъчно е.
Тогава какво?