Нямах очаквания към постановката. Изгарях от нетърпение да я гледам обаче. Владо Пенев е един от любимите ми актьори и знаех, че ще ми е хубаво по време на представлението, само защото той ще играе.
Вълнувах се толкова много и поради друга причина, скоро самата аз щях да съм на сцената. Исках да попия всичко като гъба, всеки жест, всяка интонация, монолог, действие, образ. След представлението разсъждавах върху изградените образи. До колко истински бяха, какво ми хареса най-много в играта на актьорите.
Но сега да разкажа за самото представление.
Още като излезе на сцената Владо Пенев я изпълни с живот. Малко след това се появи и Геро. И той е голям образ. Импровизираше доста, дори в един момент не само публиката, но и самият той се заливаше от смях. Не беше планирано, просто стана, ей така.
