Ами това съм аз, да.

Майа съм. Обичам да пиша, да мечтая, да танцувам и да пия кафе. Разбира се, обичам още хиляди други неща освен тези, но реших да започна от някъде, все пак. В Брутро ще намерите моите мисли и виждания относно: изгледаните от мен театрални постановки, филми, реклами; изгризаните сладки и солени вкуснотии; изпитите вино, бира и кафе; проблясъците, които ме спохождат от време на време.

Ще се радвам да намерите нещо за себе си тук, дори и да е малко. Приятно четене и...пишете ми. Ще се радвам да ви отговоря. :)

юли 1, 2016

Семеен албум в Младежкия театър

Семеен албум в Младежкия театър

Нямах очаквания към постановката. Изгарях от нетърпение да я гледам обаче. Владо Пенев е един от любимите ми актьори и знаех, че ще ми е хубаво по време на представлението, само защото той ще играе.

Вълнувах се толкова много и поради друга причина, скоро самата аз щях да съм на сцената. Исках да попия всичко като гъба, всеки жест, всяка интонация, монолог, действие, образ. След представлението разсъждавах върху изградените образи. До колко истински бяха, какво ми хареса най-много в играта на актьорите.

Но сега да разкажа за самото представление.
Още като излезе на сцената Владо Пенев я изпълни с живот. Малко след това се появи и Геро. И той е голям образ. Импровизираше доста, дори в един момент не само публиката, но и самият той се заливаше от смях. Не беше планирано, просто стана, ей така.

В пиесата участва и Искра Донова, която много добре партнираше и на Владо Пенев, и на Геро.

Интересен текст, монолози, провокиращи въпроси – в един момент някак забравих, че съм публика и щях да се включа в разговора на сцената. Как? Ами някак ми се струваше, че и аз участвам в самото действие, че и аз съм част от историята, че трябва да кажа толкова много неща, които са останали недоизказани. Сякаш е мой дълг. Хм, да, осъзнах се. Нямах право. Все пак бях само зрител.

Няма да ти разказвам историята, за да ти е интересно, когато отидеш да гледаш постановката. Но знай, че има много смешни моменти, които умело се преплитат с тъга и дълбок смисъл. След края на представлението продължавах да преживявам пиесата. Дори някак бях леко тъжна. Исках да променя края. Аз съм си такава. Винаги, когато краят не е щастлив, искам да го направя такъв. „Ама защо трябваше…?“- задавам си този въпрос. „Не можеше ли да…“ Ами не, не можеше, защото това е част от живота – НЕщастливият край.

И ето, завършвам позитивно тази статия, като те призовавам да отидеш на театър. Няма да има по-щастлив край от този. :)

За постановката Семеен албум:
Автор и Режисьор на Семеен албум – Малин Кръстев
Актьори в постановката – Герасим Георгиев – Геро, Владимир Пенев, Искра Донова
Сценография и костюми – Кирил Наумов
Музика – Калин Николов

Награди:

– Аскеер за съвременна българска драматургия за Малин Кръстев

– Аскеер за главна мъжка роля за Герасим Георгиев – Геро

Снимка: Младежки театър Николай Бинев

Изгледани # , , , ,
Share: / / /

You might also like

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Stay In Touch