Спомняш ли си аромата на планински чай и пържени филийки с домашно сладко?
Днес той ме следва от сутринта. Разбира се, всеки го свързва с различни спомени, но може би най-вече с детството.
Детски лагер, закуска в хижа до водопад Пръскалото, училищен стол…
Тези филийки и чай ми разказват за природата, за усмихнати моменти, зелената трева и обич. Може би споменът ми е свързан точно с това, защото когато сме малки сме много по-близо до натуралното.
Вървейки по улицата си мисля за познатото усещане. Ето, ароматът избледнява и се заменя с мирис на пържени картофи и хамбургери от близкия Макдоналдс. Това ли ще е миризмата, която след време ще носи романтични спомени за щастливо детство на нашите деца?
