Очакването те раздира. Издига те високо, после, много бързо, отново те сваля на земята. Какво ще стане, ако стане? Усмивка, ентусиазъм, нетърпение! А ако не се получи? Тъга, гняв, раздразнение и леко самоунищожение.
Емоциите малко по малко избледняват. Сега сякаш съм в космоса. Чувствам се безтегловна. Някак се рея, спокойна, смирена, приела, че контролът не е в мен, че просто изчаквам и когато получа отговор, той може да е всякакъв. Вече притеснението е изчезнало, останала е хармонията и приемането.
Това ли е най-важното? Не. Светът ще свърши ли, ако не стане? Не. Изпълнена съм с любов и знанието, че след края на очакването идва нещо ново, а защо не още по-непредсказуемо и чудно-приказно. Да, приказката е пред мен и няма защо да ме е страх. Светът е чудесен, точно защото е непредвидим.
