Всеки ден е празник, бурна вихрушка от спомени, цветни конфети и много заря. Защо обаче усещам, че ме боли сега? Преди седмица си мислех, че знам коя съм, после се обърках, обърнах се настрани и си мислех точно по ей този път да поема. Днес знаех отново коя съм, гордо престъпвах и мечтаех, чертаех, планирах, виждах се с теб. Само няколко часа по-късно отново това се оказа мираж. Колко много песни за любов, колко много песни за мечти, за болка от любов… Наистина се обърках. Стана още по-сложно 
Нали уж беше простичко в началото. Обичам те, обичаш ме. Заради това, което съм, в което вярвам, заради нас. Дали и това е било илюзия?
Не зная…Оказа се, че много неща не знаем. Май повече не знаем отколкото знаем. Поне това знам.
И сега? По кой път да поема? Така желаната промяна отново ми маха от отсрещната улица. Знам, че я искам, но не знам дали я предпочитам пред теб. Как искам някой да ми каже точно сега какво да направя. Да, знам, че изборът трябва да е мой, но с толкова много въпроси в главата… чудя се как е устроен светът, сигурно всеки минава през това. Да, през това, което е в моята глава.
Всеки търси любовта. Онази искра, истинска, неповторима. Не искам да я пусна, но тя си отива. Дали се връща? Или при друг се намира? Или и тя е една илюзия. За да разберем себе си и другите трябва да действаме, не толкова да говорим. С приказки … си оставаме в приказката, а реалността продължава да бяга. Та въпросът е дали сега моята реалност върви ръка за ръка с промяната или са на различни улици и в различни посоки?
Светът няма да свърши ако се разделим. Да, много хора го правят. Да, приятели сме. ДА, обичаме се. Да, приятно ни е заедно. Да, но дали това е достатъчно.
На какво държиш ти?
На какво държа аз?
А какво е значението на това?
