Прочетох чуждо есе за любовта, за болката, за липсата на разбиране, споделяне. Усетих го толкова близко и в същото време – вече далечно.
Стана ми радостно, защото отново видях живота си преди и сега. Отново направих онази равносметка, от която само преди няколко месеца ме болеше толкова много. Сега обаче ми е радостно, още не мога да осъзная даже колко съм щастлива, страхотно е!
Прочетох чуждото есе и се почувствах като гост в дома на момичето, което го бе написало. Много откровени, лични чувства и тревоги бяха споделени в него. Неща, за които ни е трудно да говорим, защото заговорим ли сълзите ни не могат да се спрат.
Хареса ми колко много това откровение прилича на моите, онези, които и аз пишех отвреме навреме, когато не мога да заспя и имам нужда да се освободя от хилядите напиращи думи в главата ми. Обичам да пиша, но предпочитам да не е за тъга, а за радост и любов, която не е мираж, а е толкова вътре в мен и около мен, както сега, че …че просто като си седя ей така ми е хубаво и се усмихвам.
Момиче, казваш, Дом се гради от хора, не от вещи. Много си права. Аз имах дом, изграден от вещи, изграден от чужди мечти. Имах дом и котка имах…Имах и други мечти, различни от човека, който обитаваше този дом. Беше тъжно, защото не съградихме дома ни заедно, не бяхме взаимни, нямахме общи цели.
Казваш, че те боли, защото искаш на глас, а получаваш само ехото на собствените си желания. Много красиво казано и отново вярно за мен, преди. И аз знам какво става обаче, когато идва само ехото, о да, много добре знам 
Спираш да говориш на глас, спираш да търсиш взаимност, спираш да търсиш решения с този човек и просто го изкарваш от уравнението, твоето уравнение. Той става един страничен наблюдател на всичко това, което си ти, на всичко това, което искаш, правиш, за което мечтаеш.
Боли те, и той физически е до теб, но не ти дава и прашинка сигурност. Е, започваш да действаш сама. Бойно, смело напред. И започваш да се чувстваш все по-добре и по-добре. И не се спираш за равносметки, защото много добре знаеш какви ще са те, как ще заболи, как ще те хване за гърлото и няма да те пусне поне няколко дена. Просто избираш да действаш, за да получиш сила, да получиш себе си обратно. И когато осъзнаеш, че се имаш цялата, имаш се само и единствено за себе си, станала си дори леко егоист, защото не се съобразяваш с никого, и си живееш сама, макар и с него, то в този момент трябва да решиш. Това достатъчно ли ти е? НЕ. Тогава Аз осъзнах, че не се искам цялата за себе си. Искам да се раздавам за някого, но не за който и да било, а само за един човек. Само за НЕГО. Само за мъжа, с когото съм сега.
Мъжът с главно „Р“
