Йо! Gangsta, gangsta иии Mother F***er! Това беше най-якият ми грип евър! И защо е толкова як?
Защото ме разтресе и умаломощи така, както дори самата аз не съм успявала, а съм се опитвала всячески, от доста време, повярвайте ми.
Аз съм човек, който като се вдъхнови е способен да почне да прави паралелно 100 неща. Дали ги довеждам до край всички, или поне едно от тях, това е друг въпрос. Но важното е, че обичам да се чувствам така, пълна с идеи и енергия за покоряване на върхове!
Е, сега е точно така. Не се бях чувствала истински от доста време насам. Някак правех разни неща, но те просто се случваха около мен.
Абе грипеца си е кофти работа, не го пожелавам на никого, но на мен ми подейства изненадващо много добре.
4 дни едва ставах от леглото, имах главоболие, кръста и цялото тяло зверски ме боляха от лежане, температурата ми не спадаше, имах само леки проблясъци, в които някак се хващах като удавник за сламка, за малко се чувствах жива и тряяяс, обратно с мокрия парцал ме поваляше температурата. Траках със зъби, потях се като в сауна, тъпчех се с какви ли не лекарства, едва гледах, наспах се за 1 година напред.
Е, днес се събудих и разбрах – преборила съм го! Поосмислих добре последните дни, и някак всичко ми се изясни. Така както ми се проясни и погледа след като смъкнах тая проклета температура.
Имам толкова енергия, обич, емоция, но ги пилея, като ги влагам в неща, в които или не си заслужава, или на които обръщам прекалено голямо внимание.
Грипът ми бе добре дошъл да ме тресне, да ме спре и да ми каже: „Абе я се съвземи! Спри се малко, събери си мислите, помисли си за това какво наистина искаш, и коя наистина си и тогава действай. Не си давай толкова зор, бъди по-търпелива със себе си и хората, около теб. Давай, защото искаш да споделиш, а не защото очакваш нещо в замяна. Това, което искаш да получиш ще дойде само при теб, когато си готова, просто остави нещата да стават естествено“
И ако можеше всеки ден да ме спохождат тези мисли….
Но да, като е записано, и като си ги чета всеки ден, ще ме спохождат, много ясно.
Излезли са от мен, значи не е толкова трудно естествено да започна да мисля и действам в тази посока.
И още нещо осъзнах.
Прекаленото натоварване, излизане от дома и търсене на щастие в активности, които не включват осъзнаване, самовглъбяване и спокойствие са бягство от нещо и то най-вероятно е бягство от самия себе си.
От 6 месеца се чувствам неспокойна, сякаш нещо не е както трябва в уравнението. Хем съм неимоверно щастлива, защото обичам, и мен ме обичат, защото всичко, което се случва в сърцето ми е любов, но там някъде се прокрадва и страх. Опитах се да разбера, от къде идва страхът и неспокойствието?
Ами грипът отново ми отговори много ясно. Това, че се чувствам така, е в следствие на промяната, към която се бях стремяла толкова дълго време. В същото време, сега, след настъпилата промяна аз продължавам дейности, които преди съм използвала като заместител на голямата дупка в душата ми. Е, сега дупка няма 
И съответно идва ред на преподреждане на малките ми бягства от реалността.
Чувствам се така, сякаш се събудих изведнъж.
Вярно, днес изпих първата си чаша кафе от няколко дни насам, и това ме доведе до малък екстаз.
Животът е прекрасен, дори и да си болен, защото тогава погледът ти се прояснява и осъзнаваш кои са стойностните неща за теб.
Пожелавам ви да ви тресне и вас избистряне на погледа, разбира се, без частта с грипа!
