Душата ми е уязвима. Опитвам се отново да заспя, но мислите ми ще ме накарат да бълнувам. Гледам в тъмнината и си мисля за нас, за споделянето, за любовта.

Изпитвам страх, не, не само от това, че тази нощ може и да не успея да заспя, а от самотата.
„Самота? Но нали сме двама? Нали Аз спя до теб и ти си до мен?“
Да, двама сме, но самотата понякога е състояние на мисълта. Сега стоя сама в тъмното. Ти спиш до мен.
Страх ме е, че от любовта боли. Когато обичаш толкова много, лесно можеш да бъдеш наранен. Страх ме е, че взаимността може да изчезне, че ще се умориш да ме изслушваш докрай.

Искам да те прегърна и да усетя че заспивайки си мислиш за мен. Искам да те целуна и тази целувка винаги да е най-значещата. Искам да си казваме „Обичам те“ и тази любов винаги да е най-силна и неповторима.
Ти си Аз и Аз съм Ти. Нека сме така завинаги! <3