От години имам връзка с театъра, писането и музиката. А от едно известно време, взаимоотношенията ни преминаха на по-друго ниво. Вече живеем заедно. Говорим си всеки ден. Споделяме желания, страхове, любов – постоянно. Дори и в съня ми.
От скоро отворих нова врата, през която позволих на дълго задържани емоции и желания да нахлуят, и да ме завладеят напълно. Е, най-накрая! Да, някои от вас го казаха, защото ме познават много добре и знаят за вълненията ми още от години назад.
В началото бе объркването. Лутах се между строгото – професионално и желаното – емоционално. Тръгнах по пътя на парите, управлението, графиците, планираните уикенди и кратките мигове усмивки. Вярвах, че това съм аз. Че животът е труден и трябва да гледам много сериозно на нещата. Че всеки ден управлявам живота си, който съм стиснала здраво в ръце.
По средата дойде още по-голямото объркване. Все по-често имах проблясъци, че това, което правя не съм аз. Това са чужди гласове, чужди желания. Какво исках аз? Хм, беше ми трудно да си призная. Всъщност признавах си, но много бързо го затисках с това, което си налагах, че е вярното.