Винаги съм обичала да пиша. Просто от едно известно време спрях. Защо? Защото ме хвана страх. Ама такъв страх, който те сковава и не ти дава да спреш дори за малко и да се замислиш. Какво правя тук? Защо имам усещането, че не съм там, където трябва? Защо препускам през живота без да помисля истинки какво искам?
Страхът ми бе от провал, от това, че не съм достатъчно добра, достатъчно себе си. Бягах от моето аз, позволявах на всичко друго да завладее живота ми, но не и на самата себе си.
И ето че днес нещо се обърна в мен. Днес се случи началото на промяната. Реших, че няма да се страхувам, че няма да се откажа, ако стане трудно. Да, имам тази склонност винаги, когато стане трудно да бягам. Накъде и аз не знам, но си намирам много убедителни доводи за това действие.