Онзи ден бяхме с Р. във Фабрика Дъга. За втори път отиваме да похапнем там и за пореден път останахме доволни, сити и усмихнати.
Това място наистина прави цветни дъги след дъжд. Дори и да си в лошо настроение, ще се усмихнеш, още щом влезеш във Фабрика Дъга. Мястото е направено от архитектурно студио FUNKT. Интериорът е уютен и предразполагащ да се отпуснеш и да забравиш, че преди малко си бил на работа.
Скъперник ли бе да го опишеш, актьорска игра ли бе да я забравиш. Аз лично останах без думи и само със смях в очите, и с усмивка в сърцето. Спектакълът Скъперникът, който се играе в Малък градски театър зад канала, е постановка, която си заслужава да видиш. И не само, защото се случва на живо пред теб, защото 2-ма от актьорите – Владо Пенев и Александър Кадиев са взели Аскеери за ролите си, защото няма празно място в залата или защото не можеш да го гледаш на запис. Причината поради която реших да пиша за спектакъла и то с такива похвали бе, че е страшно забавен, със сценки, които си припомняш седмици, дори месеци, след като си гледал пиесата.
Тази седмица с Р. решихме да посетим Chucky’s. Прочетох за него в последния брой на Go guide, където бе посочено като едно от местата с “Best Coffee in Town”. И понеже аз обожавам кафе…Не му мислихме много, много и тръгнахме.
Онлайн всичко е светкавично и без задръжки.
Офлайн – бавно и притеснително.
Онлайн те целувам дигитално – с иконка.
Офлайн те прегръщам силно и усещам аромата на кожата ти.
Днес ми е мудно. Едва гледам и мнооого ми се спи. Аз съм бавна и компютърът ми е бавен. Мисли по 2 минути за нещо елементарно. Май е от видео картата…Skype-ът ми също спи днес. Пускам иконки в разговора, а те едва, едва се сменят. Дори човечето с целувката е по-бавно от обикновено. Поглеждам го, а то ми се усмихва. Чакам го да ме целуне, но то продължава да ми се хили. Викам си: „Добре де, аз ли съм объркала иконката или докато я гледам и заспивам, пропускайки момента на целувката?“
Йо! Gangsta, gangsta иии Mother F***er! Това беше най-якият ми грип евър! И защо е толкова як?
Защото ме разтресе и умаломощи така, както дори самата аз не съм успявала, а съм се опитвала всячески, от доста време, повярвайте ми.
Аз съм човек, който като се вдъхнови е способен да почне да прави паралелно 100 неща. Дали ги довеждам до край всички, или поне едно от тях, това е друг въпрос. Но важното е, че обичам да се чувствам така, пълна с идеи и енергия за покоряване на върхове!
Е, сега е точно така. Не се бях чувствала истински от доста време насам. Някак правех разни неща, но те просто се случваха около мен.
Абе грипеца си е кофти работа, не го пожелавам на никого, но на мен ми подейства изненадващо много добре.