Ами това съм аз, да.

Майа съм. Обичам да пиша, да мечтая, да танцувам и да пия кафе. Разбира се, обичам още хиляди други неща освен тези, но реших да започна от някъде, все пак. В Брутро ще намерите моите мисли и виждания относно: изгледаните от мен театрални постановки, филми, реклами; изгризаните сладки и солени вкуснотии; изпитите вино, бира и кафе; проблясъците, които ме спохождат от време на време.

Ще се радвам да намерите нещо за себе си тук, дори и да е малко. Приятно четене и...пишете ми. Ще се радвам да ви отговоря. :)

15/10/13 Проблясъци no responses # , ,

Прочетох чуждо есе…

Прочетох чуждо есе…

Прочетох чуждо есе за любовта, за болката, за липсата на разбиране, споделяне. Усетих го толкова близко и в същото време – вече далечно.

Стана ми радостно, защото отново видях живота си преди и сега. Отново направих онази равносметка, от която само преди няколко месеца ме болеше толкова много. Сега обаче ми е радостно, още не мога да осъзная даже колко съм щастлива, страхотно е!

Прочетох чуждото есе и се почувствах като гост в дома на момичето, което го бе написало. Много откровени, лични чувства и тревоги бяха споделени в него. Неща, за които ни е трудно да говорим, защото заговорим ли сълзите ни не могат да се спрат.
Хареса ми колко много това откровение прилича на моите, онези, които и аз пишех отвреме навреме, когато не мога да заспя и имам нужда да се освободя от хилядите напиращи думи в главата ми. Обичам да пиша, но предпочитам да не е за тъга, а за радост и любов, която не е мираж, а е толкова вътре в мен и около мен, както сега, че …че просто като си седя ей така ми е хубаво и се усмихвам.

Continue reading

09/10/13 Проблясъци # , ,

Безсъние

Душата ми е уязвима. Опитвам се отново да заспя, но мислите ми ще ме накарат да бълнувам. Гледам в тъмнината и си мисля за нас, за споделянето, за любовта.

Изпитвам страх, не, не само от това, че тази нощ може и да не успея да заспя, а от самотата.
„Самота? Но нали сме двама? Нали Аз спя до теб и ти си до мен?“
Да, двама сме, но самотата понякога е състояние на мисълта. Сега стоя сама в тъмното. Ти спиш до мен.
Страх ме е, че от любовта боли. Когато обичаш толкова много, лесно можеш да бъдеш наранен. Страх ме е, че взаимността може да изчезне, че ще се умориш да ме изслушваш докрай.

Continue reading

09/10/13 Проблясъци no responses # , ,
Stay In Touch