Ами това съм аз, да.

Майа съм. Обичам да пиша, да мечтая, да танцувам и да пия кафе. Разбира се, обичам още хиляди други неща освен тези, но реших да започна от някъде, все пак. В Брутро ще намерите моите мисли и виждания относно: изгледаните от мен театрални постановки, филми, реклами; изгризаните сладки и солени вкуснотии; изпитите вино, бира и кафе; проблясъците, които ме спохождат от време на време.

Ще се радвам да намерите нещо за себе си тук, дори и да е малко. Приятно четене и...пишете ми. Ще се радвам да ви отговоря. :)

19/07/16 Проблясъци no responses #

Няма Без теб

Няма Без теб

Седя си и луната е цяла. Пълнолуние е, ама аз не съм цяла. Някак пусто ми е без теб. Не че не мога сама, мога. Но с теб е най-хубаво.

Чопля си ноктите. Отново. А си бях обещала, че няма да го правя. Скучно ми е.

Много ме е страх от скуката. Винаги бягам от нея. Само да помириша, че ме наближава и гаааз – надалеч, където ми видят очите. Понякога си мисля, че правя нещо само и само, за да не скучая. И някак не мога просто да се оставя ей така, на течението, да усетя какво е безвремието. Ама току виж се случат едни прекрасни неща, ако се обезвременя.

Continue reading

01/07/16 Изгледани no responses # , , , ,

Семеен албум в Младежкия театър

Семеен албум в Младежкия театър

Нямах очаквания към постановката. Изгарях от нетърпение да я гледам обаче. Владо Пенев е един от любимите ми актьори и знаех, че ще ми е хубаво по време на представлението, само защото той ще играе.

Вълнувах се толкова много и поради друга причина, скоро самата аз щях да съм на сцената. Исках да попия всичко като гъба, всеки жест, всяка интонация, монолог, действие, образ. След представлението разсъждавах върху изградените образи. До колко истински бяха, какво ми хареса най-много в играта на актьорите.

Но сега да разкажа за самото представление.
Още като излезе на сцената Владо Пенев я изпълни с живот. Малко след това се появи и Геро. И той е голям образ. Импровизираше доста, дори в един момент не само публиката, но и самият той се заливаше от смях. Не беше планирано, просто стана, ей така.

Continue reading

От години имам връзка с театъра, писането и музиката. А от едно известно време, взаимоотношенията ни преминаха на по-друго ниво. Вече живеем заедно. Говорим си всеки ден. Споделяме желания, страхове, любов – постоянно. Дори и в съня ми.

От скоро отворих нова врата, през която позволих на дълго задържани емоции и желания да нахлуят, и да ме завладеят напълно. Е, най-накрая! Да, някои от вас го казаха, защото ме познават много добре и знаят за вълненията ми още от години назад.

В началото бе объркването. Лутах се между строгото – професионално и желаното – емоционално. Тръгнах по пътя на парите, управлението, графиците, планираните уикенди и кратките мигове усмивки. Вярвах, че това съм аз. Че животът е труден и трябва да гледам много сериозно на нещата. Че всеки ден управлявам живота си, който съм стиснала здраво в ръце.

По средата дойде още по-голямото объркване. Все по-често имах проблясъци, че това, което правя не съм аз. Това са чужди гласове, чужди желания. Какво исках аз? Хм, беше ми трудно да си призная. Всъщност признавах си, но много бързо го затисках с това, което си налагах, че е вярното.

Continue reading

12/05/16 Проблясъци no responses

Началото на промяната.

Началото на промяната.

Винаги съм обичала да пиша. Просто от едно известно време спрях. Защо? Защото ме хвана страх. Ама такъв страх, който те сковава и не ти дава да спреш дори за малко и да се замислиш. Какво правя тук? Защо имам усещането, че не съм там, където трябва? Защо препускам през живота без да помисля истинки какво искам?

Страхът ми бе от провал, от това, че не съм достатъчно добра, достатъчно себе си. Бягах от моето аз, позволявах на всичко друго да завладее живота ми, но не и на самата себе си.

И ето че днес нещо се обърна в мен. Днес се случи началото на промяната. Реших, че няма да се страхувам, че няма да се откажа, ако стане трудно. Да, имам тази склонност винаги, когато стане трудно да бягам. Накъде и аз не знам, но си намирам много убедителни доводи за това действие.

Continue reading

02/02/16 Изгледани no responses # , , ,

Филмът The Revenant (Завръщането)

Филмът The Revenant (Завръщането)

През изминалата 2015-та година имаше много силни филми. Изледах почти всички от тях и мога да кажа, че Завръщането е не просто силен в сравнение с останалите, той е животоспасяващ. Какво имам предвид?

Чаках да гледам Завръщането с нетърпение, защото много харесвам Леонардо Ди Каприо. От трейлъра ми стана ясно, че това ще е доста тежък, мрачен и реалистичен филм.

Continue reading

06/07/15 Проблясъци no responses # , , ,

Двете реалности

Двете реалности

Събудих се в моя хармоничен свят. Тялото ми – с дъх на шоколад, солено, с пясък по краката.
Вървях по пътя на душата и не знаех колко време ще е тъжно.

Не бе ли достатъчна гледката? – Синьото море пред мен, няколко жълти банана и един джет.
Не бе ли достатъчно времето? – Спокойно, слънчево, само за плаж и следобедни разходки.
Не бе ли достатъчна любовта? – Истинска, нестихваща, отговорна.

Да, достатъчно е.
Тогава какво?

Continue reading

09/04/15 Изгледани 2 responses # , ,

Филмът The Rewrite

Филмът The Rewrite

Попаднах на този филм случайно и веднага реших да го гледам, защото Хю Грант е един от любимите ми актьори, а и обожавам да слушам британския му английски.

Филмът The Rewrite определено ми хареса. Историята ми стана близка веднага, може би защото всичко се въртеше около писането и трудностите, пред които се изправя всеки, който се занимава с тази професия.

Според някои от мненията, които можеш да прочетеш в IMDB, филмът не е нищо невиждано, нищо особено. Играта на Хю Грант не се различава от предните му роли. Истината обаче НЕ е някъде там. Истината е, че аз, а и доста други хора, които са оставили положителни мнения за филма в гореспоменатия сайт, виждаме много повече от „нищо особено“ в The Rewrite. Continue reading

18/03/15 Проблясъци no responses

Късчета любов.

Късчета любов.

- Плачеш ли?
– Не.
– Е, как не. Това са сълзи по лицето ти.
– Това са малки късчета любов.
– Защо сипеш малки късчета любов по бузите си?
– Опитвам се да накарам болката да изчезне.
– Нали любов сипеш? Каква болка?
– Любовта боли и то много силно, когато обичаш толкова. Continue reading

12/03/15 Проблясъци no responses

С аромат на пържени филийки и планински чай

С аромат на пържени филийки и планински чай

Спомняш ли си аромата на планински чай и пържени филийки с домашно сладко?

Днес той ме следва от сутринта. Разбира се, всеки го свързва с различни спомени, но може би най-вече с детството.
Детски лагер, закуска в хижа до водопад Пръскалото, училищен стол… Continue reading

21/02/15 Изгледани no responses

Филмът Теорията на всичко

Филмът Теорията на всичко

Утре, на 22.02.2015 е церемонията по връчването на наградите Оскар. Тази година са номинирани много силни претенденти във всички категории. Със сигурност вече имаш фаворити, за които ще стискаш палци в навечерието на раздаването на наградите. Ще се радвам да ми споделиш кои са и да обменим мнения по въпроса. :)

А иначе днес ти представям филма „Теорията на всичко“ (The Theory of everything), който е номиниран за Оскар в 5 категории:

  • Най-добър филм – продуценти на филма са Tim Bevan, Eric Fellner, Lisa Bruce и Anthony McCarten.
  • Най-добър Главен актьор – номинация за Еди Редмайн за ролята му на Стивън Хокинг
  • Най-добра Главна актриса – номинация за Фелисити Джоунс за ролята и на Джейн Хокинг
  • Най-добра оригинална музика – номинация за композитора Йохан Йохансон
  • Най-добър адаптиран сценарий – номинация за сценариста Антъни МакКартън Continue reading
1 2 3
Stay In Touch